Дължината на кръвоносните съдове в нашия организъм е около 111 000 км.
При всеки удар 60-80 грама обогатена на кислород кръв под силно
налягане попада от лявата сърдечна камера в аортата, най-голямата
артерия в нашия организъм. Съдовата система на човешкия организъм може
да се сравни с дърво. Аортата е стволът на дървото. Тя се разклонява
на множество артерии, които на свой ред се делят на по-малки клонове,
които се наричат артериоли. Те носят кръвта на капилярите-листата на
дървото. Кръвоносните капиляри – това са микроскопични кръвоносни
съдове, които снабдяват с кислород и хранителни вещества всяка клетка
на нашия организъм. След отдаването на кислорода на клетките кръвта
отново се връща към сърцето посредством мрежата от венозни съдове.
За да се придвижи кръвта по разклонената система от артерии и вени, се
налага да се изразходи определена сила или енергия. Силата,
въздействаща на стените на съдовете по време на протичането на кръвта
е това което наричаме налягане
Артериалното налягане се регулира чрез сложни нервни и хормонални
механизми и може значително да се променя във времето. По правило,
налягането е по-ниско, когато спите и обратно, то се повишава, когато
сте буден или при стрес. Ако сте изплашени или ядосани, надбъбреците
Ви започват да произвеждат хормона на стреса-адреналин. Този хормон
заставя сърцето да бие по-силно и по-бързо, поради което налягането се
повишава и повече кръв достига до мускулите.
Както беше изяснено, артериалното налягане обикновено е по-ниско в
периода от 1:00 до 5:00 сутринта, рязко се повишава от 6:00 до 8:00,
след което практически не се променя през деня и вечерта и се понижава
от 11:00 до 12:00 през нощта. Налягането се променя с възрастта.
Показателите на налягането е прието да се означават с две цифри: 120
на 80 или 120/80. Голямата цифра се нарича систолно налягане и
означава най-високото налягане на кръвта върху стената на съда след
сърдечния удар. По-малката цифра, наричана диастолно налягане,
означава налягането на кръвта в периода на покой, в паузата между
сърдечните удари. Показателите на налягането е прието да се означават
с две цифри: 120 на 80 или 120/80.
Интересен е фактът, че в лекарския кабинет при измерване на
налягането, показателите могат да бъдат по-високи, отколкото са в
действителност. Този ефект се нарича\“хипертония на бялата престилка\“ и
се предизвиква от страха на болния от болестта или от лекаря.Това е
наложило конструиране на апарати за 24 часово мониториране на
артериалното налягане наречени Тонопорт или Холтер за кръвно
налягане.Измереното по този начин кръвно налягане и последващата
компютърна обработка дават детайлна представа за стойностите на
кръвното налягане ,цикличността и циркадния ритъм
Последици от хипертонията
Хипертонията често се сравнява с мълчалив убиец, тъй като нейното
въздействие върху здравето най-често се проявява в късните стадии на
заболяването. Запуснатата хипертония е една от главните причини за
инфаркти и инсулти. Но дори и страдащият от хипертония да се чувства
нормално и до настъпването на инфаркта или инсулта изглежда да има още
време, то ако не се лекува, тя въздейства отрицателно на всички органи
на човешкото тяло.
Нарушения от страна на артериите. Високото артериално налягане
значително благоприятства процеса на задебеляване на артериите – от
аортата до артериолите. Увеличаващото се налягане върху вътрешните
стени на съдовете благоприятства по-голямата им възприемчивост за
натрупване на мастни елементи. Този процес е известен под
наименованието съдова атеросклероза. По-късно, развитието на
атеросклероза води до стесняване просвета на артериите и до
стенокардия (гръдна жаба). Стесняването на артериите на краката може
да предизвика такива симптоми като болка и скованост при ходене. Това
заболяване се нарича периодично куцане.
Тромбозата е едно от честите усложнения, наблюдаващо се в артериите,
променени от хипертонията. Тромб в коронарната (сърдечната) артерия
може да доведе до инфаркт, тромб в каротидната артерия – тази която
кръвоснабдява мозъка до инсулт.
Запуснатата в продължение на много години хипертония води до
развитието на опасно усложнение – аневризми. Аневризмата е изпъкване
на стената на артерията (като изпъкването на най-тънкото място на
детски балон). След време аневризмата може да се разкъса, което води
до опасни последици: вътрешни кръвоизливи, мозъчни кръвоизливи и
инсулти.
Повишеното налягане уврежда и малките артерии, наистина по друг
механизъм. Мускулният слой, от който са изградени стените на артериите
задебелява, стеснявайки съда, което затруднява нормалния кръвоток в
него. Това може да доведе, например, до увреждане на бъбреците.
Задебеляването на стените на вътреочните съдове и кръвоизливите водят
до пълна или частична загуба на зрението.
Нарушения от страна на сърцето. Сърцето е основния орган-мишена на
дългогодишна хипертония. Повишеното налягане заставя сърдечния мускул
да работи в усилен режим, за да осигури адекватно снабдяване на
тъканите с кислород. Този вид работа води до увеличение на размерите
на сърцето. В ранните стадии, увеличеното сърце притежава по-голяма
сила, за да изтласква ефикасно кръвта в артериите при повишено
налягане. Но с времето, увеличеният сърдечен мускул може да стане груб
и слаб и да престане да осигурява достатъчно нуждите на организма от
кислород.
Смущения от страна на мозъка. Кръвоносната система трябва да осигури
устойчиво снабдяване на мозъка с кислород и хранителни вещества. Ако
организмът почувства намаление на обема кръв постъпващ към мозъка, той
веднага включва компенсаторните механизми увеличаващи налягането и
кръвта от другите органи се пренасочва към мозъка. В този случай
сърцето веднага учестява своя ритъм, а съкращението на кръвоносните
съдове от коремната област и краката осигурява притока на голямо
количество кръв в мозъка.
Както се отбеляза по-рано, при хипертония, артериите, снабдяващи
мозъка с кислород могат да бъдат стеснени поради натрупването в тях на
вещества подобни на мазнините. Това многократно увеличава риска от
инсулти. Същото може да се наблюдава и при аневризми.
Запушването на мозъчни артерии може също да бъде краткотрайно, като
обуславя временно прекъсване на кръвоснабдяването на определен
мозъчен участък. Такова явление в медицината се нарича микроинсулт.
Дори такъв епизод да трае минута, то се налага преглед от лекар и
лечение, тъй като в този случай рискът е развитие на истински инсулт.
Повтарящи се епизоди от микроинсулти могат да доведат до отслабване на
някои мозъчни функции, което в медицината се нарича с термина
деменция.